11 март 1994 г. е денят в който Едуардо Фрей Руис-Тагле заема поста президент на република Чили. Той наследява страна току-що преживяла една от най-жестоките диктатури в Латинска Америка, постигната чрез военен преврат ръководен от военна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет и завършил със смъртта на действащия президент Салвадор Алиенде през 1973 г. Следват близо шестнадесет години, в които политическите репресии са ежедневие, а благодарение на тях животите на десетки хиляди чилийци са застрашени. Военната диктатура достига до своя край през 1988 г., когато е проведен референдум по въпроса дали да се гласува нов президентски мандат за Аугусто Пиночет. Гласуването е спечелено от опозицията, а Пиночет няма друг избор освен да приеме резултата и на следващата година да бъдат проведени президентски и парламентарни избори. Първите президентски избори са спечелени от християндемократа Патрисио Айлуин. Благодарение на мащабна кампания за провеждане на реформи и външнополитическите усилия страната да бъде реабилитирана пред света, неговото управление спокойно може да бъде окачествено като успешно. Такава е политическа реалност, в която почти две години след като навършва своите петдесет Едуардо Фрей се изправя пред огромното предизвикателство да поведе страната в исторически момент от съвремието – преходът в Чили към демокрация. Период, които позволява до ден днешен на чело на републиката да застанат поредица от демократично избрани президенти сред които е и първата жена президент на страната Мишел Бачелет, както и най-младият президент, а именно настоящият Габриел Борич. Въпреки, че историците трудно постигат консенсус върху това къде да бъде поставена хронологичната рамка на прехода и без да засягаме този спор смело може да кажем, че периодът 1990-2000 г., изиграва важна роля в изграждането на фундамента, позволил по-нататъшното демократичното развитие на страната. А голяма част от този период е доминирана именно от президентството на Едуардо Фрей (1994-2000 г.).
Ранни години
Независимо, че политическия живот на бъдещия президент започва още през ранната 1958 г., когато той е само на шестнадесет, няколко години по-късно след завършването на Чилийския университет, изглежда съдбата му е отредила да избяга от своето политическо наследство – но уви не за дълго. Израснал като едно от седемте деца на изключително популярния президент Едуардо Фрей Монталва, в бъдещата си кариера Руис-Тагле несъмнено се възползва от комфорта на своя политически бекграунд. Баща му е известен с опитите си за налагане на демократични промени в чилийското общество, както и на множество икономически и социални реформи. В политическа перспектива фактът, че Едуардо Монталва не одобрява избора на своя съперник от предходните избори Салвадор Алиенде, съчетан с енергичното критикуване на режима на Аугусто Пиночет и безспорната му лична харизма и ерудиция му отреждат безапелационно място в чилийската история. До толкова, че след като на 22 януари 1982 г. той умира от усложнения в следствие на операция от херния, дълго време се говори за възможното му поръчково убийство. Въпреки, че през 2009 г. след близо деветнадесет годишно разследване са осъдени шестима души по обвинение в неговото отравяне, в началото на 2021 г. след обжалване те са оневинени.
Под ореола на подобна политическа фигура израства Едуардо Фрей Руис-Тагле. Въпреки това политическите му влечения дълго време остават нереализирани. Независимо, че като студентски лидер придружава баща си в кампанията, която осигурява на Едуардо Фрей Монталва мандата за президент на република Чили през 1964 г. това не му попречва няколко години по-късно да замине за Италия, където добавя към своята диплома за хидравличен инженер професионален стаж, както и специализация в сферата на администрацията и управлението. От 1969 до 1988 г. той практикува професията си далеч от политическия живот, в частния сектор и по-точно в инженеринговата компания Sigdo Koppers SA, като през този период участва и в Compañía de Aceros del Pacífico (CAP), занимаваща се с производство и обработка на стомана, основен производител на железни руди.
Заедно с Чили по пътя на прехода
Паралелно с опитите за развитието на личните му кариера и бизнес, в родината на Фрей се разиграват паметни събития. За една част от изследователите на този период, преходът към демокрация в Чили приключва с победата на опозицията на провелия се през 1988 г. референдум по въпроса дали да се гласува нов осемгодишен президентски мандат за Аугусто Пиночет, за друга края идва през следващата година и провеждането на президентските избори в страната спечелени от Патрисио Айлуин, а за трета преходът продължава дори и в рамките на новия век. Въпросните хипотези на всяка една от групите и до ден днешен предизвикват ожесточени спорове, но едно е сигурно – Чили поема смело по пътя на промяната и за първи път от шестнадесет години избира своя президент. Издигнатият кандидат от сформиралата се през последните няколко години опозиционна коалиция Консентрасион християндемократът Патрисио Айлуин спечелва 55% от гласовете. Дали идването на власт на Айлуин, цивилен гражданин избран чрез свободни избори слага край на прехода към демокрация в Чили или е едва началото му все още е спор в полето на историята. Едно обаче е безспорно, то е ключов момент в съвременната история на страната, а разразилите се пожари в политическия живот увличат и Едуардо Фрей. Като истински наследник на баща си, той не се примирява само с наблюдаване на случващите се събития. Взима активно участие в провелия се през октомври 1988 г. плебисцит, а на парламентарните избори през 1989 г. вече е избран за сенатор. Не закъснява и избирането му за президент на Християндемократическата партия. Това се случва през 1991 г., а изборът е направен с огромно мнозинство. Така когато още през 1993 г. започва вътрешното обсъждане в коалицията, кой да бъде издигнат като кандидатура за президент на републиката от страна на Християндемократическата партия, за никой не е изненада, че това е именно той. Социалистите предлагат Рикардо Лагос, но на вота в Консентрасион печели Руис-Тагле получавайки 64% от гласовете. Кандидатурата му е подходяща поради две много прозаични причини, а именно че привлича емоционалния носталгичен заряд свързан с живота и съдбата на баща му и предимството на слабата политизация на образа му. Следват няколко месеца на изиграване на умели политически ходове, честа смяна на кандидати в различните партии, задкулисни машинации и разцепления докато в крайна сметка се оформи крайният списък с кандидати за президентското място от целия политически спектър. Самите избори се провеждат на 11 декември 1993 г. и победител е Едуардо Фрей Руис-Тагле, събрал огромна преднина изразяваща се в почти 60% от гласовете на избирателите.
Политическа и обществена кариера
Когато на 11 март 1994 г. встъпва в длъжност на мястото Патрисио Айлуин, той продължава неговото и на коалицията реформено дело. По този начин без съмнение Фрей валидира успешното управление на Консентрасион до този момент. Една след друга следват реформи почти във всеки един от секторите на обществения живот в страната. В образователната система крачки като повишаване на заплатите на учителите, допълнителната им квалификация и модификация на учебните програми водят до чувствително подобрение с цел гарантиране на равни условия и възможности за децата на Чили. Не е пропуснато и семейството като ядро на обществото-приемат се поредица от закони за домашното насилие, в защита на семейната цялост и възможностите за осиновяване. Започва подготовка за изграждането на семейни съдилища. Въпреки трудностите при справянето с консервативното институционално наследство на Пиночет, Консентрасион в лицето на Фрей постига значителни резултати.
В икономическо отношение периодът се характеризира с консенсус около икономиката на свободния пазар, придружен от бърз икономически растеж, който съчетан със собствения капитал, осигурява значително намаляване на нивата на бедност. Чрез въвеждане на концесионна система се разкрива възможността за участие на частния сектор в благоустройствения план на страната. Инфраструктурата бързо се разширява, модернизират се и изграждат нови пътища, пристанища, разширяват се и летищата. В рамките на правосъдната система в страната, започва наказателно-процесуалната реформа, окачествявана като „най-важната от последните сто години“. Въпреки посочените прогресивните реформи, управлението на Едуардо-Фрей не се слави само с напредък и стабилност. Страната преминава и през тежки моменти, а периодът е белязан от мащабна финансова криза предизвикана от срив на азиатските пазари, както и от редица енергийни проблеми. През 1995 г. е подписано споразумение между Чили и Аржентина за снабдяване на страната с природен газ, което донякъде облекчава ситуацията. В допълнение се правят проучвания за въздействие на водноелектрическите централи върху околната среда и е открита една нова. Съдействието с Аржентина се забелязва и по въпросите за минното дело, като е сключен договор позволяващ проучването и осъществяването на множество минни проекти. Освен подобрение в икономическите и търговски отношения през 1996 г. е финализиран и последният граничен спор с Аржентина.
Друг проблем несъмнено си остава въпросът за човешките права. Опитите на различни комисии да установят истината около съдбата на множеството изчезнали и репресирани още при Айлуин, не постигат голям успех. В обществото продължава да витае мнението, че президентите на Консентрасион, в името на вътрешнополитическия баланс си „затварят очите“ и позволяват на „виновните да се измъкнат ненаказани“. Това продължава до 1998 г., когато Аугусто Пиночет е арестуван в Лондон и обвинен в нарушаване на човешките права. Задържането му поставя началото на поредица от събития, които ще го отведат от място в Сената до пенсионирането през 2001 г. Като цяло 1998 г. се оказва най-силно турбулентна от оставащото време до края на мандата за администрацията на Фрей, тъй като освен всичко друго страната е застигната и от бушуващата по това време глобална финансова криза.
В международен аспект Едуардо-Фрей засилва търговското отваряне на Чили към света и международната общност. Следва сключването на редица споразумения с множество страни от почти всички континенти за свободна търговия, както и на икономическо и политическо сътрудничество. Неговата администрация ръководи влизането на Чили в МЕРКОСУР (Южноамерикански общ пазар/Южноамериканска регионална икономическа организация), СТО (Световната търговска организация) и АТЕС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество). Безспорен принос има в засилването и утвърждаването на чилийско-китайските отношения – двустранно приятелство, което се заражда още през 1952 г. с основаването на Чилийско-китайския институт за култура от група художници и интелектуалци, най-известният от които е поетът Пабло Неруда. През 1996 г. двете страни сключват Споразумение за космическо сътрудничество и Споразумение за сътрудничество в областта на земеделието, животновъдството и науката и технологиите. Тръгвайки по този път днес Чили и Китай са стратегически партньори с дълга история на сътрудничество. Президентът записва в тефтера си с международни успехи и посещението на американския президент Бил Клинтън в Сантяго през 1998 г.
На 11 март 2000 г. президентският мандат на Едуардо Фрей Руис-Тагле приключва и той е наследен от социалиста Рикардо Лагос Ескобар, слагайки началото на третото правителство на Коалицията на партиите за демокрация (Консентрасион). Преодоляло до известна степен бурите от изминалите близо три десетилетия Чили стъпва здраво по пътя на демокрацията и продължаващата борбата за отстраняването на нездравото наследство на военните. Въпреки, че управлението на Фрей като представител на Консентрасион изглежда като постижение, то то е далеч от това. Той също както и повечето чилийци се опитва да извлече най-доброто от лошото наследство. Безспорно обаче Едуардо Фрей Руис-Тагле и неговия мандат като президент допринасят за връщането на републиката към прогресивния реформизъм в Латинска Америка. Управлението работи за модернизиране на чилийската икономика и интегриране на страната в международната общност. Независимо, че има още много да се желае като промяна в тези посоки е изместен прагът на бедността, повишено е нивото на образованието и здравеопазването. Започната е сериозна наказателно-процесуална реформа, прокарват се и поправки в Конституцията от 1980 г., подписани са редица договори за свободна търговия с Канада, Мексико и различни страни от Централна Америка. Едуардо Фрей успява да стабилизира страната, като запазва крехкия баланс между бизнес и военните среди. Въпреки, че в последствие прави опити за завръщане на президентския пост, той остава, докато това е възможно сенатор, а отличната му работа по азиатските въпроси продължава и дълги години след като слиза от президентското кресло. Афинитетът му към Азиатско-тихоокеанския регион предоставя множество възможности за създаването на здрави икономически и политически връзки, които несъмнено са и биха били от изключителна полза на Чили в бъдеще.
Литература/Източници:
https://www.bcn.cl/historiapolitica/resenas_biograficas/wiki/Eduardo_Frei_Ruiz-Tagle
http://archive.ipu.org/parline-e/reports/arc/2063_93.htm
https://www.mfa.gov.cn/ce/ceie/eng/NewsPress/t926450.htm
http://cpifa.org/en/article/1321
https://www.foreignaffairs.com/articles/chile/1989-12-01/chiles-return-democracy
Angell, Alan, and Pollack. “The Chilean Elections of 1993: From Polarisation to Consensus.” Bulletin of Latin American Research, vol. 14, no. 2, [Wiley, Society for Latin American Studies (SLAS)], 1995.
Munck, Gerardo L. “Democratic Stability and Its Limits: An Analysis of Chile’s 1993 Elections.” Journal of Interamerican Studies and World Affairs, vol. 36, no. 2, [University of Miami, Wiley, Center for Latin American Studies at the University of Miami], 1994.
Siavelis, Peter M. “Coalitions, Voters and Party System Transformation in Post-Authoritarian Chile.” Government and Opposition, vol. 37, no. 1, Cambridge University Press, 2002.
Ree, Gerard van der. “Citizenship ‘from Above’? The Case of Chile, 1964-2010.” Revista Europea de Estudios Latinoamericanos y Del Caribe / European Review of Latin American and Caribbean Studies, no. 90, 2011.
Fuentes, Claudio A. “After Pinochet: Civilian Policies toward the Military in the 1990s Chilean Democracy.” Journal of Interamerican Studies and World Affairs, vol. 42, no. 3, [Cambridge University Press, University of Miami], 2000.
Barton, Jonathan R., and Warwick E. Murray. ‘The End of Transition? Chile 1990–2000’. Bulletin of Latin American Research 21, no. 3, 2002.
Сивилов, А. Първият 11 септември. Чили 1973-1993, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.
Икин, М. История на Латинска Америка. Сблъсък на култури, София: РИВА, 2010.
