Иван Илчев Димитров е български историк, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и негов ректор в два последователни мандата в периода 2007 – 2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г.
През 90-те години на ХХ век се утвърждава основното мнение, че преходите към демокрация минават през различни стадии и могат да доведат до формирането на два обществени модела – демокрация или авторитарно управление. В историческата и хуманитарната литература присъстват преди всичко въпросите за икономическия преход, технологията на политическите промени, начините за консолидиране на демокрацията, социалната цена на трансформациите, дори демографските промени, които те предизвикват. В същото време почти незасегнати остават въпроси като мястото на личностите, които осъществяват промените. Рядко се търси откъде произтича идеята за тази трансформация като например обществената прослойка, която я формира.
Обществените трансформации не са еднократен акт, а продължителен процес. Той се развива с различна скорост в отделните сектори на обществените дейности. Икономическите реформи често вървят по-бързо от политическите и дават своето отражение върху тях. На места социума показва готовност за много по-дълбоки и бързи политически промени, а не успява да реформира икономическия модел.
Краят на Студената война отприщва преходите в сателитните региони на двата центъра на двуполюсния свят. Водещи са страните от Източния блок, които първи започват политическите промени. Натискът за промени от Източна Европа достига и до Южна Америка, където на места реформите са предизвикани от сериозни политически сътресения.
Сложността на тези трансформации създава един от важните исторически проблеми – Кога се стига до края на прехода? Често отговор не може да бъде даден. Поради тази причина горната граница на дадения проект и цялостното научно изследване, което се провежда в неговите рамки остава отворена и категорично се поставя след новото хилядолетие.
Обхватът на научния проект е предопределен от интересното наблюдение за сходство в промените, които се провеждат в Източна Европа и Южна Америка. Това кара учените от екипа да се опитат да направят компаративно изследване, с идеята да потвърдят или отхвърлят съществуването на тези прилики.
Основната цел на проекта е да се направи фундаментално, компаративно, историческо изследване, посветено на ролята на личностите в преходите след края на Студената война. Чрез него ще бъде повишено познанието за политическата култура на обществата в преход. Основна хипотеза е огромното значение на личностите за обществените трансформации, както и възможността им за влияние и промяна на социалните процеси.
Избраната за прилагане по проекта методология е историческият и сравнителният анализ, проучването на архивни масиви, документи и аудиовизуални материали, и тяхното научно използване. Събирателна работа в архиви, библиографски и историографски проучвания в библиотеки, в интернет, писане на научни анализи,
представяне на доклади и подготовката им за публикуване. Изключително важен етап от изследването е провеждането на интервюта и разговори с хора, участвали в преходите след Студената война.
Иван Илчев Димитров е български историк, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и негов ректор в два последователни мандата в периода 2007 – 2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г.
Професор Йордан Баев е специалист по съвременна дипломатическа, военна и разузнавателна история и военнополитически проблеми на сигурността. В последните четири десетилетия има общо над 300 публикации, сред тях 11 монографии и 12 документални сборници, които са издадени на 14 езика в над 20 държави от Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Проф. д-р Александър Сивилов е преподавател в катедрата по Нова и съвременна история. Специализирал е в Историческия факултет на Московския държавен университет, в департамента по политически науки на Университета Лойола в Чикаго, САЩ, и в департамента по политология на Университета Мейджи в Токио, Япония. Изследва връзките на Русия и СССР с Латинска Америка и Източна Азия.
Доц. д-р Гергана Алексиева е родена през 1977 г. в гр. София. През 2000 г. завършва Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като магистър. През 2006 г. защитава дисертация на тема „Демократизация и изграждане на автономните общности в Испания (1977-1985 г.). От 2007 г. е асистент в Катедра Нова и съвременна история, а от 2015 г. е хабилитиран преподавател в същата. Научните и интереси са свързани със съвременната история, Историята на Испания и Португалия и Историята на Латинска Америка през 20 век и в частност политическото развитие на Аржентина в съвременната епоха.
Бакалавър, специалност Нова и съвременна история, СУ “Св. Климент Охридски” (2002). Магистър по история, СУ “Св. Климент Охридски” (2003). Доктор по история, СУ “Св. Климент Охридски”(2007). Асистент в Института за исторически изследвания, БАН (2013). Доцент по обществознание на страните от Източна Азия, ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра „Езици и култури на Източна Азия“ (2016 – ). Преподава в СУ„Св. Климент Охридски“ (2008 – ).
Боряна Митева, д-р по история, главен асистент в Катедра по Нова и съвременна история, ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“ Съвременна история, Международни отношения, История на Япония, Външна политика на Япония, Международни отношения в Източна Азия, Японска емиграция, Японска емиграция в Бразилия, Японски никкей
Бакалавър, специалност Японистика, СУ „Св. Климент Охридски“ (2012). Магистър, История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея), ФКНФ-ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“ (2014). Доктор по история, Катедра „Нова и съвременна обща история (История на Русия)“, ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“ (2018).
Главен асистент, Катедра „Японистика“, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“ (2020 – )
Съвременна обща история; История на Русия и СССР. История и съвременно развитие на страните от Източна Азия – Япония, Китай, Корея; История на Ваймарска Германия, История на Третия райх; Съвременна история на Латинска Америка – Чили.
Занимавам се със съвременна история на Латинска Америка, като основно разглеждам Бразилия в периода от Първата световна до началото на Студената война. Интересувам се и от история на СССР, история на международните отношения в периода 1918-1964 г., история на Втората световна война и история на Руската империя.
